Най-добре запазеният храм на Кибела се намира в Балчик
Една от най-интересните и значими културно–исторически забележителности в Балчик е храмът на Кибела, открит инцидентно при градеж през 2007 година Това е единственият храм на Богинята Майка в източната част на Балканския полуостров и най-добре непокътнатият елинистичен храм в България, като находките се съпоставят по значителност с тези от античния комплекс в Помпей. Намерените надписи и мраморни пластики са извънредно значими археологически монументи, отразяващи религиозния и публичния живот в Дионисополис. Като брой и многообразие, това е най-голямата група движими монументи, свързани с култа към Кибела, откривани до момента в неин храм. Предполага се, чее издигнат през 280-260 година преди Христа и е функционирал до края на IV век. Вероятно естествен прелом е затрупал надълбоко храма и по тази причина той се е съхранил.
Архитектура и интериор - античната постройка с повърхност 93,5 кв.м. има правоъгълен проект и включва вътрешно свещено простраство и преддверие. Стените са построени от каменни плочи и суха зидария и приключват с два красиво завършени йонийски фриза и корниз. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е бил ситуиран мраморен лутерион (каменен леген) с жертвеник до него. Сградата е имала двускатен покрив, затрупан с керемиди. Срещу входа е открита ниша, украсена с колони, капители и фронтон с релефно изображение на господ Хелиос. В останките от храма са открити повече от 10 цели или полузапазени мраморни скулптури на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски монументи, над 200 монети, глинени лампи, костени игли, остатъци от жертвени животни.
Коя е Кибела? Най-много са откритите скулптури и релефи на Кибела – фригийска богиня, считана за Майката Земя. Почитали я в огромни елементи на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия), както и в Тракия. Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, олицетворявала силите на природата, настойничка е на планините, горите и зверовете. Богинята сплотява в себе си двата пола. Статуите я изобразяват облечена в дълъг хитон и химатион, седналана престол, с тимпан и скиптър в ръце, а в скута или до нея е лежащ лъв. Към средата на I хилядолетие преди Христа, посредством гръцките колонии в Мала Азия култът към нея прониква и в Елада, където била отъждествявана с богинята на земята – Рея.През 191 пр.Хр., в интервала на Републиката, в нейна чест са въведени празниците Мегалезии.
Откритите материали при разкопките – монети, керамика и най-много надписите, демонстрират, че храмът е функционирал без спиране повече от 700 години. Намерените мраморни релефи имат разнородни сюжети. Особено забавен е правоъгълен мраморен фриз с 10 танцуващи дами, облечени в дълги облекла, както и две оброчни плочки на тракийски конник, една от които с посветителен надпис. В храма са открити и 27 напълно или отчасти непокътнати надписа. Всички текстове, като се изключи един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III век пр.Хр., а най-късният текст е и единственият на латински, датиран в първата четвърт на IV в. Някои от посветителните надписи са върху архитектурни елементи, бази на скулптури, пейки и олтари, открити са и доклади за дарения и служене на богинята. На храма били даряваниимоти, лозя, работилници и здания, които се отдавали чартърен и с получените доходи се организирали празниците на Кибела. Най-дългият указ е отдаден на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк I за пълководец, който подпомагал Дионисополис в спокойно време и във войната „ против общите отвъддунавски врагове “. Отписмените документи научаваме и за съществуването на храмови плебеи, има описи на жреци и чиновници на Кибела. Религиозното съдружие чествало нейния фетиш на първо число от всеки месец. Основният празник на Кибела бил празнуван от полиса през месец тавреон (през пролетта). От надпис научаваме и за различен неин празник, в който взели участие единствено дами. Те събирали цветя, организирали шествие и правили жертвоприношения.
Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 година, дружно с десетки други селища в Мизия и Скития, от готите. Потвърждават го и най-късните монети, открити под слой въглени и начупени керемиди в наоса – върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този разгром храмът не е възстановяван. 
През 544-545 година е засипан от земна маса, която се свлякла от североизток. Природното злополучие е запечатало компактно храма и, сходно на античния Помпей, го съхранило до наши дни.
Днес храмът на Кибела е разгласен за народен монумент на културата, който следва да бъде укрепен и показан като културно-историческа дестинация в България. Находки се намират в Историческия музей на Балчик – реставрирани са скулптури на Богинята Майка, храмовият фронтон с изображение на господ Хелиос, доста други пластики и епиграфски документи.
Инфо: www.binar.bg
